Как черният чай отговаря на международните стандарти за хранителна безопасност?

Съответствие по отношение на остатъците от пестициди: МДО и безопасност на черния чай

Глобални референтни стойности за МДО в черния чай: Хармонизираност с изискванията на FDA, EFSA и Кодекс Алиментариус

Регулаторите за безопасност на храните по целия свят установяват максимални нива на остатъци от пестициди (MRL) за черен чай, макар че между тях има доста големи разлики. Вземете под внимание трима основни участници: Американската администрация по храни и лекарства (US FDA), Европейската агенция за безопасност на храните (EFSA) и глобалната комисия „Кодекс Алиментариус“. Всеки от тях прилага собствен подход към регулирането на пестицидите в чайни продукти. „Кодекс Алиментариус“ обхваща 31 различни пестицида, докато ЕС отива значително по-далеч с повече от 800 специфични гранични стойности за различни съединения. Много от тези стандарти на ЕС всъщност са значително по-строги в сравнение както с насоките на „Кодекс Алиментариус“, така и с американските регулации, особено когато става дума за определени химикали като неоникотиноидите и органофосфатите, например хлорпирифос. Когато за конкретен пестицид в чая не е установена специфична гранична стойност, повечето страни прибягват до стандартен праг от 0,005 mg на килограм. Това създава истински главоболия за износителите, тъй като партида, която отговаря на всички изисквания в една страна, може да бъде отхвърлена напълно в друга. Затова умните предприятия не следват само най-лесните правила, а осигуряват тестовете им да отговарят на изискванията на всеки целеви пазар, за който изнасят. Сътрудничеството с акредитирани лаборатории, които отговарят на стандарта ISO/IEC 17025, помага да се предотвратят онези дразнещи ситуации, при които пратките се задържат на митницата или — още по-лошо — напълно се отхвърлят.

Най-често срещаните нерегламентирани пестициди в черния чай – хлорпирифос, бифентрин и регулаторните последици

Когато става дума за импорта на черен чай, хлорпирифосът и бифентринът продължават да се появяват като основните провокатори сред забранените пестициди. Хлорпирифосът всъщност е забранен в цяла Европа още през 2020 г., макар много страни производителки на чай все още да разрешават употребата му. Това е довело до отхвърляне на около 23 % от чайни пратки на границите на ЕС само миналата година. Бифентринът е друг проблемен пестицид, който надхвърля максимално допустимите нива в около 15 % от всички тествани проби. Защо? Защото този конкретен пестицид се задържа в околната среда и не се разгражда лесно при излагане на топлина по време на дългите процеси на сушене и ферментация, които чайовите листа преминават. Санкциите за такива нарушения са строги и бързи. Партидите чай, които не отговарят на изискванията, се унищожават или се връщат в страната произход. Още по-лошо е, че наскоро в САЩ беше обявена масивна отзоваване на почти един милион единици поради замърсяване с хлорпирифос. Доставчиците, които системно не издържат инспекциите, могат да попаднат в списъци за наблюдение, поддържани от европейските органи, или да се изправят пред ограничения за внос от страна на регулаторите в САЩ. Макар проследяването на остатъците от пестициди през цялата верига на доставки — от фермите чак до преработката — да остава най-добрата ни защита срещу тези проблеми, внедряването на такъв всеобхватен мониторинг в практиката не винаги е лесно.

Тежки метали и микробна безопасност в веригите за доставка на черен чай

Граници за олово, кадмий и арсен: тестване, съответстващо на ISO 17025, за износители на черен чай

Черният чай обикновено натрупва тежки метали като олово, кадмий и арсен, предимно чрез почвата, в която расте, както и от замърсяването на въздуха, който дишаме. Тези метали могат да са доста вредни за здравето ни с течение на времето. Определени са строги граници за максималното допустимо съдържание на тези метали в сушените чайни листа. Например, съдържанието на олово не бива да надвишава 0,5 части на милион (ppm), кадмият трябва да остане под 0,1 ppm, докато за арсена е установена горна граница от около 1,0 ppm. Европейският съюз, Управлението по храните и лекарствата на САЩ (US FDA) и Министерството на здравеопазването на Япония всички имат правила по този въпрос. Лаборатории, акредитирани според стандарта ISO/IEC 17025, обикновено извършват анализи чрез атомно-абсорбционна спектроскопия или мас-спектрометрия с индуктивно свързана плазма, за да получат точни резултати. Интересно е, че сезонността също играе роля. Според проучване, публикувано в „Food Safety Journal“ миналата година, чаят, набран през лятото, всъщност абсорбира около 23 % повече кадмий в сравнение с чая, събран през пролетта. Това означава, че програмите за тестване трябва да вземат предвид сезонността при събирането на проби. Добре изградените резултати от анализите започват с правилни техники за вземане на проби от цели партиди и с гарантиране, че няма допълнително замърсяване по време на транспортиране или складиране.

Управление на микробния риск: общ брой на микроорганизмите, колиформни бактерии и контрол на патогените при преработката на черен чай

Основният източник на микробни проблеми при черния чай идва от това, което се случва след жътвата, особено по време на етапите, когато чаят се увяхва, пресова и оставя да изсъхне естествено. Тези процеси създават условия, при които бактериите се развиват активно, тъй като има изобилие от влага и топлина. Производителите на чай трябва да следят внимателно няколко ключови аспекти. Те трябва да поддържат общия брой бактериални колонии под 10 000 на грам продукт. Не трябва да се открива никакво наличие на колиформни бактерии, тъй като те често указват възможна фекална контаминация. Също така напълно недопустимо е присъствието на опасни патогени като Salmonella или E. coli. За ефективно решаване на тези проблеми много фабрики използват параобработка на изсушените листа, внимателно контролират нивото на влажност, за да се запази под 5 %, и осигуряват, че температурата по време на ферментация достига поне 70 °C, за да се унищожат термофилните бактерии. Когато производствените обекти прилагат надлежно протоколите HACCP, като се фокусират особено върху зони като съединенията на транспортьорните ленти и опаковъчните станции, както и чрез редовно тестване на повърхностите на машините, те могат да намалят образуването на биоплёнки почти с 90 %. Това води до значително подобрение на качествения контрол като цяло.

Регулаторни рамки, управляващи безопасното производство на черен чай в ключови пазари

Производителите на чай, които работят с черен чай, са изправени пред сложна мрежа от регулации на всички нива – от глобално до локално. На международно ниво организации като Кодекс Алimentариус (Codex) установяват основни стандарти за пестициди и замърсители. Междувременно ISO разработва подробни спецификации за методите на изпитване и системите за контрол на качеството, най-вече своя стандарт ISO 22000. ФАО също играе роля, като подпомага укрепването на капацитетите в чайопроизводителните региони по целия свят. На регионално ниво регулациите на Европейския съюз са особено строги по отношение на остатъците от пестициди според Регламент (ЕО) № 396/2005 и ограниченията за тежки метали, определени в Регламент (ЕО) № 1881/2006. От другата страна на Атлантическия океан американските регулатори прилагат Федералния закон за храни, лекарства и козметични продукти (Federal Food, Drug, and Cosmetic Act), както и различни предупреждения за внос, за да следят какви стоки влизат в страната. Освен това всяка от големите чайопроизводителни страни има собствен подход: Индия – FSSAI, Кения – KEBS, Шри Ланка – SLSI и Китай – стандарти GB, които налагат конкретни правила относно земеделските практики, чистотата в производствените фабрики и проследяването на продуктите през цялата верига от доставчици. Съществуват и доброволни сертификационни програми, които заслужава да се споменат. Сертификацията за органичен чай следва различни насоки в зависимост от това дали се прилагат стандартите EU 2018/848 или USDA NOP. Сертификацията Fair Trade внася допълнителни етични аспекти и гарантира, че трети страни действително проверяват тези твърдения срещу реалността на целия производствен процес.

Превантивни най-добри практики: GAP и GMP за последователно съответствие на черния чай

От полето до крайната опаковка: как интегрираните GAP-GMP намаляват риска от замърсяване при производството на черен чай

Съчетаването на Добри земеделски практики (GAP) с Добри производствени практики (GMP) създава вероятно най-ефективната защита срещу проблеми, свързани с безопасността при производството на черен чай. GAP се занимава с проблеми, които възникват още в ранните етапи на отглеждането – например неправилното използване на пестициди, натрупването на тежки метали в почвата и замърсяването на водните източници. Фермерите решават тези проблеми, като избират научно тествани агрокемикали, създават буферни зони около фабриките и проверяват качеството на почвата още преди да започнат посевите. От страна на производството GMP се фокусира върху поддържането на чистота по време на преработката. Това означава спазване на строги правила за почистване, контрол на температурата и влажността при сушенето на листата, наблюдение за наличието на алергени и нежелани примеси, както и осигуряване на надлежаща хигиена сред персонала. Компаниите, които прилагат и двете системи през целия си производствен процес – от разсада до опакованите кутии, срещат по-малко регулаторни проблеми в сравнение с тези, които не го правят. Индустриалните одити показват, че нивото на съответствие се повишава приблизително с 30 %, когато тези практики се прилагат правилно. По-добро проследяване на произхода на продуктите помага на компаниите да реагират по-бързо, ако възникне някакъв проблем. Освен това това им помага да направят добро впечатление както пред инспекторите на правителствените органи, така и пред купувачите от търговските вериги, което превръща това, което някога е било просто допълнителен разход, в конкурентно предимство на пазара.